При преценяването на даден терен дали е подходящ за създаване на овощна градина, първоначално е необходимо да се извърши оценка на климатичните условия, а именно: най-ниски и високи температури в района; честота на повратните студове; количество на валежите; падането на градушки. Освен това, трябва добре да се познава устойчивостта на отделните овощни видове към ниски температури. Най-студоустойчиви са ябълка, слива и вишна, следвани от череша и круша, а най-чувствителни на студ са кайсия, праскова и орех. Резките колебания на температурата се отразяват отрицателно върху развитието на кайсия, бадем и праскова. Краткотрайните затопляния през януари и февруари възбуждат към развитие дърветата, а последвалите застудявания повреждат освен цветните пъпки и целите растения. При засаждане на ябълки, круши, дюли и праскови, трябва да се проучи възможността за напояване, тъй като тези видове са особено взискателни към водата. При поливен режим, от тези овощни градини се получава продукция с много добро качество. Много подходящи са местата по поречията на реките, където почвите са богати на наносни материали. Не трябва да се засаждат овощни дръвчета в места, намиращи се в затворени и недостатъчно проветриви котловини, където продължително се задържа студен въздух през зимата, а през пролетта обикновено падат често слани, които повреждат цветовете или младия завръз на дърветата.
Особено значение за доброто развитие на дърветата оказва релефът на мястото- наклон и изложение. По отношение на наклона, най-пригодни са местата с равнинен характер и с наклон 10-12°. Ако наклонът е по-голям, мястото може да се терасира, за да се избегне ерозията на почвата. Овощните дървета, засадени на южните и югозападни места, рано през пролетта се пробуждат към растеж и цъфтеж и при настъпване на повратни студове, те измръзват. Най-благоприятни за отглеждане на овощните растения са източните, североизточните, северните и северозападните изложения, които имат предимство и по отношение на по-голямата въздушна и почвена влага.
Друг важен момент при избор на терен е да се проучи нивото на подопочвените води. То не трябва да бъде по-близо от 1,5- 2,0 м от повърхността на почвата. Някои подложки са особено чувствителни към високото ниво на подопочвените води, като в последствие дърветата, присадени върху тях загиват.
Маргита Стоянова